поотморил

Речник на българския език

1. поотморил — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

поотморил е производна форма на поотморя (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. поотморил — мин. деят. св. прич. м. р.

поотморил е производна форма на поотморя (мин. деят. св. прич. м. р.).