поотморил
1.
поотморил —
преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.
поотморил
е производна форма
на поотморя (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).
2.
поотморил —
мин. деят. св. прич. м. р.
поотморил
е производна форма
на поотморя (мин. деят. св. прич. м. р.).