поотмори

Речник на българския език

1. поотмори — сег. вр., 3 л., ед. ч.

поотмори е производна форма на поотморя (сег. вр., 3 л., ед. ч.).

2. поотмори — мин. св. вр., 2 л., ед. ч.

поотмори е производна форма на поотморя (мин. св. вр., 2 л., ед. ч.).

3. поотмори — мин. св. вр., 3 л., ед. ч.

поотмори е производна форма на поотморя (мин. св. вр., 3 л., ед. ч.).

4. поотмори — повелително наклонение, ед. ч.

поотмори е производна форма на поотморя (повелително наклонение, ед. ч.).