поотморели

Речник на българския език

1. поотморели — преизк. накл., сег. вр., 3 л., мн. ч.

поотморели е производна форма на поотморя (преизк. накл., сег. вр., 3 л., мн. ч.).

2. поотморели — мин. деят. несв. прич. мн. ч.

поотморели е производна форма на поотморя (мин. деят. несв. прич. мн. ч.).