поотлепял си

Речник на българския език

1. поотлепял си — преизк. накл., сег. вр., 2 л., ед. ч., м. р.

поотлепял си е производна форма на поотлепя (преизк. накл., сег. вр., 2 л., ед. ч., м. р.).

2. поотлепял си — мин.неопр.вр., 2 л., ед. ч., м. р.

поотлепял си е производна форма на поотлепям (мин.неопр.вр., 2 л., ед. ч., м. р.).

3. поотлепял си — преизк. накл., сег. вр., 2 л., ед. ч., м. р.

поотлепял си е производна форма на поотлепям (преизк. накл., сег. вр., 2 л., ед. ч., м. р.).

4. поотлепял си — преизк. накл., мин. св. вр., 2 л., ед. ч., м. р.

поотлепял си е производна форма на поотлепям (преизк. накл., мин. св. вр., 2 л., ед. ч., м. р.).