поотлепял е

Речник на българския език

1. поотлепял е — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

поотлепял е е производна форма на поотлепя (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. поотлепял е — мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., м. р.

поотлепял е е производна форма на поотлепям (мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

3. поотлепял е — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

поотлепял е е производна форма на поотлепям (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

4. поотлепял е — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

поотлепял е е производна форма на поотлепям (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).