поотлепяло е

Речник на българския език

1. поотлепяло е — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

поотлепяло е е производна форма на поотлепя (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. поотлепяло е — мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

поотлепяло е е производна форма на поотлепям (мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

3. поотлепяло е — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

поотлепяло е е производна форма на поотлепям (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

4. поотлепяло е — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

поотлепяло е е производна форма на поотлепям (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).