поотлепила

Речник на българския език

1. поотлепила — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.

поотлепила е производна форма на поотлепя (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.).

2. поотлепила — мин. деят. св. прич. ж. р.

поотлепила е производна форма на поотлепя (мин. деят. св. прич. ж. р.).