поотлепи

Речник на българския език

1. поотлепи — сег. вр., 3 л., ед. ч.

поотлепи е производна форма на поотлепя (сег. вр., 3 л., ед. ч.).

2. поотлепи — мин. св. вр., 2 л., ед. ч.

поотлепи е производна форма на поотлепя (мин. св. вр., 2 л., ед. ч.).

3. поотлепи — мин. св. вр., 3 л., ед. ч.

поотлепи е производна форма на поотлепя (мин. св. вр., 3 л., ед. ч.).

4. поотлепи — повелително наклонение, ед. ч.

поотлепи е производна форма на поотлепя (повелително наклонение, ед. ч.).