пооблажило е

Речник на българския език

1. пооблажило е — мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

пооблажило е е производна форма на пооблажа (мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. пооблажило е — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

пооблажило е е производна форма на пооблажа (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).