поил е

Речник на българския език

1. поил е — мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., м. р.

поил е е производна форма на поя (мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. поил е — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

поил е е производна форма на поя (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).