поило е

Речник на българския език

1. поило е — мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

поило е е производна форма на поя (мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. поило е — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

поило е е производна форма на поя (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).