поила е

Речник на българския език

1. поила е — мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., ж. р.

поила е е производна форма на поя (мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., ж. р.).

2. поила е — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.

поила е е производна форма на поя (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.).