поил

Речник на българския език

1. поил — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

поил е производна форма на поя (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. поил — мин. деят. св. прич. м. р.

поил е производна форма на поя (мин. деят. св. прич. м. р.).