поизпъстрил съм

Речник на българския език

1. поизпъстрил съм — мин.неопр.вр., 1 л., ед. ч., м. р.

поизпъстрил съм е производна форма на поизпъстря (мин.неопр.вр., 1 л., ед. ч., м. р.).

2. поизпъстрил съм — преизк. накл., мин. св. вр., 1 л., ед. ч., м. р.

поизпъстрил съм е производна форма на поизпъстря (преизк. накл., мин. св. вр., 1 л., ед. ч., м. р.).