поизпъстря

Речник на българския език

1. поизпъ̀стря преходен глагол от свършен вид (тип 173tt) редактиране

Значение

Грешни изписвания (7)

  • поезпъстря
  • поеспъстря
  • поиспъстря
  • пуезпъстря
  • пуеспъстря
  • пуизпъстря
  • пуиспъстря

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

Лични глаголни форми

Изявително наклонение
Сегашно време
единствено число множествено число
1 лице по-из-пъс-т-ря по-из-пъс-т-рим
2 лице по-из-пъс-т-риш по-из-пъс-т-ри-те
3 лице по-из-пъс-т-ри по-из-пъс-т-рят
Минало свършено време (аорист)
единствено число множествено число
1 лице по-из-пъс-т-рих по-из-пъс-т-рих-ме
2 лице по-из-пъс-т-ри по-из-пъс-т-рих-те
3 лице по-из-пъс-т-ри по-из-пъс-т-ри-ха
Минало несвършено време (имперфект)
единствено число множествено число
1 лице по-из-пъс-т-рех по-из-пъс-т-рех-ме
2 лице по-из-пъс-т-ре-ше по-из-пъс-т-рех-те
3 лице по-из-пъс-т-ре-ше по-из-пъс-т-ре-ха
Минало неопределено време (перфект)
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице поизпъстрил съм поизпъстрила съм поизпъстрило съм поизпъстрили сме
2 лице поизпъстрил си поизпъстрила си поизпъстрило си поизпъстрили сте
3 лице поизпъстрил е поизпъстрила е поизпъстрило е поизпъстрили са
Минало предварително време (плусквамперфект)
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице бях поизпъстрил бях поизпъстрила бях поизпъстрило бяхме поизпъстрили
2 лице беше поизпъстрил беше поизпъстрила беше поизпъстрило бяхте поизпъстрили
3 лице беше поизпъстрил беше поизпъстрила беше поизпъстрило бяха поизпъстрили
Бъдеще време
единствено число множествено число
1 лице ще поизпъстря ще поизпъстрим
2 лице ще поизпъстриш ще поизпъстрите
3 лице ще поизпъстри ще поизпъстрят
Бъдеще предварително време
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице ще съм поизпъстрил ще съм поизпъстрила ще съм поизпъстрило ще сме поизпъстрили
2 лице ще си поизпъстрил ще си поизпъстрила ще си поизпъстрило ще сте поизпъстрили
3 лице ще е поизпъстрил ще е поизпъстрила ще е поизпъстрило ще са поизпъстрили
Бъдеще време в миналото
единствено число множествено число
1 лице щях да поизпъстря щяхме да поизпъстрим
2 лице щеше да поизпъстриш щяхте да поизпъстрите
3 лице щеше да поизпъстри щяха да поизпъстрят
Бъдеще предварително време в миналото
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице щях да съм поизпъстрил щях да съм поизпъстрила щях да съм поизпъстрило щяхме да сме поизпъстрили
2 лице щеше да си поизпъстрил щеше да си поизпъстрила щеше да си поизпъстрило щяхте да сте поизпъстрили
3 лице щеше да е поизпъстрил щеше да е поизпъстрила щеше да е поизпъстрило щяха да са поизпъстрили
Преизказно наклонение
Сегашно време в преизказно наклонение
Минало несвършено време в преизказно наклонение (имперфект)
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице поизпъстрел съм поизпъстрела съм поизпъстрело съм поизпъстрели сме
2 лице поизпъстрел си поизпъстрела си поизпъстрело си поизпъстрели сте
3 лице
Минало свършено време в преизказно наклонение (аорист)
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице поизпъстрил съм поизпъстрила съм поизпъстрило съм поизпъстрили сме
2 лице поизпъстрил си поизпъстрила си поизпъстрило си поизпъстрили сте
3 лице
Минало неопределено време в преизказно наклонение (перфект)
Минало предварително време в преизказно наклонение (плусквамперфект)
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице бил съм поизпъстрил била съм поизпъстрила било съм поизпъстрило били сме поизпъстрили
2 лице бил си поизпъстрил била си поизпъстрила било си поизпъстрило били сте поизпъстрили
3 лице
Бъдеще време в преизказно наклонение
Бъдеще време в миналото в преизказно наклонение
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице щял съм да поизпъстря щяла съм да поизпъстря щяло съм да поизпъстря щели сме да поизпъстрим
2 лице щял си да поизпъстриш щяла си да поизпъстриш щяло си да поизпъстриш щели сте да поизпъстрите
3 лице
Бъдеще предварително време в преизказно наклонение
Бъдеще предварително време в миналото в преизказно наклонение
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице щял съм да съм поизпъстрил щяла съм да съм поизпъстрила щяло съм да съм поизпъстрило щели сме да сме поизпъстрили
2 лице щял си да си поизпъстрил щяла си да си поизпъстрила щяло си да си поизпъстрило щели сте да сте поизпъстрили
3 лице
Условно наклонение
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице бих поизпъстрил бих поизпъстрила бих поизпъстрило бихме поизпъстрили
2 лице би поизпъстрил би поизпъстрила би поизпъстрило бихте поизпъстрили
3 лице би поизпъстрил би поизпъстрила би поизпъстрило биха поизпъстрили
Повелително наклонение
единствено число множествено число
по-из-пъс-т-ри по-из-пъс-т-ре-те

Причастия (отглаголни прилагателни)

Минало страдателно причастие
единствено число мъжки род по-из-пъс-т-рен
непълен член по-из-пъс-т-ре-ния
пълен член по-из-пъс-т-ре-ни-ят
женски род по-из-пъс-т-ре-на
членувано по-из-пъс-т-ре-на-та
среден род по-из-пъс-т-ре-но
членувано по-из-пъс-т-ре-но-то
множествено число по-из-пъс-т-ре-ни
членувано по-из-пъс-т-ре-ни-те
Минало свършено деятелно причастие
единствено число мъжки род по-из-пъс-т-рил
непълен член по-из-пъс-т-ри-лия
пълен член по-из-пъс-т-ри-ли-ят
женски род по-из-пъс-т-ри-ла
членувано по-из-пъс-т-ри-ла-та
среден род по-из-пъс-т-ри-ло
членувано по-из-пъс-т-ри-ло-то
множествено число по-из-пъс-т-ри-ли
членувано по-из-пъс-т-ри-ли-те
Минало несвършено деятелно причастие
единствено число мъжки род по-из-пъс-т-рел
женски род по-из-пъс-т-ре-ла
среден род по-из-пъс-т-ре-ло
множествено число по-из-пъс-т-ре-ли

2. поизпъстря — сег. вр., 3 л., ед. ч.

поизпъстря е производна форма на поизпъстрям (сег. вр., 3 л., ед. ч.).

3. поизпъстря — мин. св. вр., 2 л., ед. ч.

поизпъстря е производна форма на поизпъстрям (мин. св. вр., 2 л., ед. ч.).

4. поизпъстря — мин. св. вр., 3 л., ед. ч.

поизпъстря е производна форма на поизпъстрям (мин. св. вр., 3 л., ед. ч.).