поизпъстрил си

Речник на българския език

1. поизпъстрил си — мин.неопр.вр., 2 л., ед. ч., м. р.

поизпъстрил си е производна форма на поизпъстря (мин.неопр.вр., 2 л., ед. ч., м. р.).

2. поизпъстрил си — преизк. накл., мин. св. вр., 2 л., ед. ч., м. р.

поизпъстрил си е производна форма на поизпъстря (преизк. накл., мин. св. вр., 2 л., ед. ч., м. р.).