поизпъстрил е

Речник на българския език

1. поизпъстрил е — мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., м. р.

поизпъстрил е е производна форма на поизпъстря (мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. поизпъстрил е — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

поизпъстрил е е производна форма на поизпъстря (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).