поизпъстрило

Речник на българския език

1. поизпъстрило — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

поизпъстрило е производна форма на поизпъстря (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. поизпъстрило — мин. деят. св. прич. ср. р.

поизпъстрило е производна форма на поизпъстря (мин. деят. св. прич. ср. р.).