поизпъстрили

Речник на българския език

1. поизпъстрили — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., мн. ч.

поизпъстрили е производна форма на поизпъстря (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., мн. ч.).

2. поизпъстрили — мин. деят. св. прич. мн. ч.

поизпъстрили е производна форма на поизпъстря (мин. деят. св. прич. мн. ч.).