поизпъстрели

Речник на българския език

1. поизпъстрели — преизк. накл., сег. вр., 3 л., мн. ч.

поизпъстрели е производна форма на поизпъстря (преизк. накл., сег. вр., 3 л., мн. ч.).

2. поизпъстрели — мин. деят. несв. прич. мн. ч.

поизпъстрели е производна форма на поизпъстря (мин. деят. несв. прич. мн. ч.).