поизпъстрела

Речник на българския език

1. поизпъстрела — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.

поизпъстрела е производна форма на поизпъстря (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.).

2. поизпъстрела — мин. деят. несв. прич. ж. р.

поизпъстрела е производна форма на поизпъстря (мин. деят. несв. прич. ж. р.).