поизпъстрел

Речник на българския език

1. поизпъстрел — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

поизпъстрел е производна форма на поизпъстря (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. поизпъстрел — мин. деят. несв. прич. м. р.

поизпъстрел е производна форма на поизпъстря (мин. деят. несв. прич. м. р.).