поизбелил си

Речник на българския език

1. поизбелил си — мин.неопр.вр., 2 л., ед. ч., м. р.

поизбелил си е производна форма на поизбеля (мин.неопр.вр., 2 л., ед. ч., м. р.).

2. поизбелил си — преизк. накл., мин. св. вр., 2 л., ед. ч., м. р.

поизбелил си е производна форма на поизбеля (преизк. накл., мин. св. вр., 2 л., ед. ч., м. р.).