поизбеля

Речник на българския език

1. поизбеля преходен глагол от свършен вид (тип 173tt) редактиране

Значение

Грешни изписвания (1)

  • поизбелъ

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

Лични глаголни форми

Изявително наклонение
Сегашно време
единствено число множествено число
1 лице по-из-бе-ля по-из-бе-лим
2 лице по-из-бе-лиш по-из-бе-ли-те
3 лице по-из-бе-ли по-из-бе-лят
Минало свършено време (аорист)
единствено число множествено число
1 лице по-из-бе-лих по-из-бе-лих-ме
2 лице по-из-бе-ли по-из-бе-лих-те
3 лице по-из-бе-ли по-из-бе-ли-ха
Минало несвършено време (имперфект)
единствено число множествено число
1 лице по-из-бе-лех по-из-бе-лех-ме
2 лице по-из-бе-ле-ше по-из-бе-лех-те
3 лице по-из-бе-ле-ше по-из-бе-ле-ха
Минало неопределено време (перфект)
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице поизбелил съм поизбелила съм поизбелило съм поизбелили сме
2 лице поизбелил си поизбелила си поизбелило си поизбелили сте
3 лице поизбелил е поизбелила е поизбелило е поизбелили са
Минало предварително време (плусквамперфект)
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице бях поизбелил бях поизбелила бях поизбелило бяхме поизбелили
2 лице беше поизбелил беше поизбелила беше поизбелило бяхте поизбелили
3 лице беше поизбелил беше поизбелила беше поизбелило бяха поизбелили
Бъдеще време
единствено число множествено число
1 лице ще поизбеля ще поизбелим
2 лице ще поизбелиш ще поизбелите
3 лице ще поизбели ще поизбелят
Бъдеще предварително време
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице ще съм поизбелил ще съм поизбелила ще съм поизбелило ще сме поизбелили
2 лице ще си поизбелил ще си поизбелила ще си поизбелило ще сте поизбелили
3 лице ще е поизбелил ще е поизбелила ще е поизбелило ще са поизбелили
Бъдеще време в миналото
единствено число множествено число
1 лице щях да поизбеля щяхме да поизбелим
2 лице щеше да поизбелиш щяхте да поизбелите
3 лице щеше да поизбели щяха да поизбелят
Бъдеще предварително време в миналото
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице щях да съм поизбелил щях да съм поизбелила щях да съм поизбелило щяхме да сме поизбелили
2 лице щеше да си поизбелил щеше да си поизбелила щеше да си поизбелило щяхте да сте поизбелили
3 лице щеше да е поизбелил щеше да е поизбелила щеше да е поизбелило щяха да са поизбелили
Преизказно наклонение
Сегашно време в преизказно наклонение
Минало несвършено време в преизказно наклонение (имперфект)
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице поизбелел съм поизбелела съм поизбелело съм поизбелели сме
2 лице поизбелел си поизбелела си поизбелело си поизбелели сте
3 лице
Минало свършено време в преизказно наклонение (аорист)
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице поизбелил съм поизбелила съм поизбелило съм поизбелили сме
2 лице поизбелил си поизбелила си поизбелило си поизбелили сте
3 лице
Минало неопределено време в преизказно наклонение (перфект)
Минало предварително време в преизказно наклонение (плусквамперфект)
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице бил съм поизбелил била съм поизбелила било съм поизбелило били сме поизбелили
2 лице бил си поизбелил била си поизбелила било си поизбелило били сте поизбелили
3 лице
Бъдеще време в преизказно наклонение
Бъдеще време в миналото в преизказно наклонение
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице щял съм да поизбеля щяла съм да поизбеля щяло съм да поизбеля щели сме да поизбелим
2 лице щял си да поизбелиш щяла си да поизбелиш щяло си да поизбелиш щели сте да поизбелите
3 лице
Бъдеще предварително време в преизказно наклонение
Бъдеще предварително време в миналото в преизказно наклонение
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице щял съм да съм поизбелил щяла съм да съм поизбелила щяло съм да съм поизбелило щели сме да сме поизбелили
2 лице щял си да си поизбелил щяла си да си поизбелила щяло си да си поизбелило щели сте да сте поизбелили
3 лице
Условно наклонение
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице бих поизбелил бих поизбелила бих поизбелило бихме поизбелили
2 лице би поизбелил би поизбелила би поизбелило бихте поизбелили
3 лице би поизбелил би поизбелила би поизбелило биха поизбелили
Повелително наклонение
единствено число множествено число
по-из-бе-ли по-из-бе-ле-те

Причастия (отглаголни прилагателни)

Минало страдателно причастие
единствено число мъжки род по-из-бе-лен
непълен член по-из-бе-ле-ния
пълен член по-из-бе-ле-ни-ят
женски род по-из-бе-ле-на
членувано по-из-бе-ле-на-та
среден род по-из-бе-ле-но
членувано по-из-бе-ле-но-то
множествено число по-из-бе-ле-ни
членувано по-из-бе-ле-ни-те
Минало свършено деятелно причастие
единствено число мъжки род по-из-бе-лил
непълен член по-из-бе-ли-лия
пълен член по-из-бе-ли-ли-ят
женски род по-из-бе-ли-ла
членувано по-из-бе-ли-ла-та
среден род по-из-бе-ли-ло
членувано по-из-бе-ли-ло-то
множествено число по-из-бе-ли-ли
членувано по-из-бе-ли-ли-те
Минало несвършено деятелно причастие
единствено число мъжки род по-из-бе-лел
женски род по-из-бе-ле-ла
среден род по-из-бе-ле-ло
множествено число по-из-бе-ле-ли

2. поизбеля — мин. св. вр., 2 л., ед. ч.

поизбеля е производна форма на поизбелея (мин. св. вр., 2 л., ед. ч.).

3. поизбеля — мин. св. вр., 3 л., ед. ч.

поизбеля е производна форма на поизбелея (мин. св. вр., 3 л., ед. ч.).