поизбелили

Речник на българския език

1. поизбелили — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., мн. ч.

поизбелили е производна форма на поизбеля (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., мн. ч.).

2. поизбелили — мин. деят. св. прич. мн. ч.

поизбелили е производна форма на поизбеля (мин. деят. св. прич. мн. ч.).