поизбелела

Речник на българския език

1. поизбелела — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.

поизбелела е производна форма на поизбеля (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.).

2. поизбелела — мин. деят. несв. прич. ж. р.

поизбелела е производна форма на поизбеля (мин. деят. несв. прич. ж. р.).