подръка

Речник на българския език

подръка̀ наречие (тип 188) редактиране

Значение

нареч.
1. С ръка под мишницата на друг човек.
2. На удобно място; наблизо. Всичко ми е подръка.

Грешни изписвания (7)

  • подрака
  • подракъ
  • подръкъ
  • пудрака
  • пудракъ
  • пудръка
  • пудръкъ