погавря

Речник на българския език

1. погавря некласифицирана дума (тип 500) редактиране

Значение

погавря се, погавриш се, мин. св. погаврих се, мин. прич. погаврил се, св. — вж. погаврям се.

Грешни изписвания (1)

  • погавръ

2. погавря — сег. вр., 3 л., ед. ч.

погавря е производна форма на погаврям се (сег. вр., 3 л., ед. ч.).

3. погавря — мин. св. вр., 2 л., ед. ч.

погавря е производна форма на погаврям се (мин. св. вр., 2 л., ед. ч.).

4. погавря — мин. св. вр., 3 л., ед. ч.

погавря е производна форма на погаврям се (мин. св. вр., 3 л., ед. ч.).