панлогизъм

Речник на българския език

панлогизъм некласифицирана дума (тип 500) редактиране

Значение

Обективно-идеалистическо учение за тъждеството на битието и мисленето, най-пълно развито във философията на Хегел (Hegel, 1770—1831), според която цялото развитие на природата и обществото е осъществяването на логическата дейност на абсолютната идея.