паникулит

Речник на българския език

паникулѝт некласифицирана дума (тип 500) редактиране

Значение

мед. Група заболявания, характеризиращи се с възпаление на подкожната мастна тъкан. Най-честият паникулит е Erythema nodosum. Наблюдават се бледочервени до ливидни възли и плаки по предната повърхност на долните крайници.

Грешни изписвания (7)

  • панеколит
  • панекулит
  • паниколит
  • пънеколит
  • пънекулит
  • пъниколит
  • пъникулит