ощавял си

Речник на българския език

1. ощавял си — мин.неопр.вр., 2 л., ед. ч., м. р.

ощавял си е производна форма на ощавям (мин.неопр.вр., 2 л., ед. ч., м. р.).

2. ощавял си — преизк. накл., сег. вр., 2 л., ед. ч., м. р.

ощавял си е производна форма на ощавям (преизк. накл., сег. вр., 2 л., ед. ч., м. р.).

3. ощавял си — преизк. накл., мин. св. вр., 2 л., ед. ч., м. р.

ощавял си е производна форма на ощавям (преизк. накл., мин. св. вр., 2 л., ед. ч., м. р.).