ощавял е

Речник на българския език

1. ощавял е — мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., м. р.

ощавял е е производна форма на ощавям (мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. ощавял е — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

ощавял е е производна форма на ощавям (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

3. ощавял е — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

ощавял е е производна форма на ощавям (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).