ощавяла е

Речник на българския език

1. ощавяла е — мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., ж. р.

ощавяла е е производна форма на ощавям (мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., ж. р.).

2. ощавяла е — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.

ощавяла е е производна форма на ощавям (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.).

3. ощавяла е — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.

ощавяла е е производна форма на ощавям (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.).