очевадка

Речник на българския език

очева̀дка некласифицирана дума (тип 500) редактиране

Значение

мн. очева̀дки, ж. Разг. Лоша, проклета жена.

Грешни изписвания (15)

  • очевадкъ
  • очеватка
  • очеваткъ
  • очивадка
  • очивадкъ
  • очиватка
  • очиваткъ
  • учевадка
  • учевадкъ
  • учеватка
  • учеваткъ
  • учивадка
  • учивадкъ
  • учиватка
  • учиваткъ