отроша

Речник на българския език

отроша̀ некласифицирана дума (тип 500) редактиране

Значение

отрошѝш, мин. св. отрошѝх, мин. прич. отрошѝл, св.вж. отрошавам.

Грешни изписвания (7)

  • отрошъ
  • отруша
  • отрушъ
  • утроша
  • утрошъ
  • утруша
  • утрушъ