отправил си

Речник на българския език

1. отправил си — мин.неопр.вр., 2 л., ед. ч., м. р.

отправил си е производна форма на отправя (мин.неопр.вр., 2 л., ед. ч., м. р.).

2. отправил си — преизк. накл., мин. св. вр., 2 л., ед. ч., м. р.

отправил си е производна форма на отправя (преизк. накл., мин. св. вр., 2 л., ед. ч., м. р.).