отправя

Речник на българския език

1. отпра̀вя преходен глагол от свършен вид (тип 173tt) редактиране

Значение

отпра̀виш, мин. св. отпра̀вих, мин. прич. отпра̀вил, св.вж. отправям.

Грешни изписвания (3)

  • отправъ
  • утправъ
  • утправя

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

Лични глаголни форми

Изявително наклонение
Сегашно време
единствено число множествено число
1 лице от-п-ра-вя от-п-ра-вим
2 лице от-п-ра-виш от-п-ра-ви-те
3 лице от-п-ра-ви от-п-ра-вят
Минало свършено време (аорист)
единствено число множествено число
1 лице от-п-ра-вих от-п-ра-вих-ме
2 лице от-п-ра-ви от-п-ра-вих-те
3 лице от-п-ра-ви от-п-ра-ви-ха
Минало несвършено време (имперфект)
единствено число множествено число
1 лице от-п-ра-вех от-п-ра-вех-ме
2 лице от-п-ра-ве-ше от-п-ра-вех-те
3 лице от-п-ра-ве-ше от-п-ра-ве-ха
Минало неопределено време (перфект)
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице отправил съм отправила съм отправило съм отправили сме
2 лице отправил си отправила си отправило си отправили сте
3 лице отправил е отправила е отправило е отправили са
Минало предварително време (плусквамперфект)
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице бях отправил бях отправила бях отправило бяхме отправили
2 лице беше отправил беше отправила беше отправило бяхте отправили
3 лице беше отправил беше отправила беше отправило бяха отправили
Бъдеще време
единствено число множествено число
1 лице ще отправя ще отправим
2 лице ще отправиш ще отправите
3 лице ще отправи ще отправят
Бъдеще предварително време
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице ще съм отправил ще съм отправила ще съм отправило ще сме отправили
2 лице ще си отправил ще си отправила ще си отправило ще сте отправили
3 лице ще е отправил ще е отправила ще е отправило ще са отправили
Бъдеще време в миналото
единствено число множествено число
1 лице щях да отправя щяхме да отправим
2 лице щеше да отправиш щяхте да отправите
3 лице щеше да отправи щяха да отправят
Бъдеще предварително време в миналото
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице щях да съм отправил щях да съм отправила щях да съм отправило щяхме да сме отправили
2 лице щеше да си отправил щеше да си отправила щеше да си отправило щяхте да сте отправили
3 лице щеше да е отправил щеше да е отправила щеше да е отправило щяха да са отправили
Преизказно наклонение
Сегашно време в преизказно наклонение
Минало несвършено време в преизказно наклонение (имперфект)
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице отправел съм отправела съм отправело съм отправели сме
2 лице отправел си отправела си отправело си отправели сте
3 лице
Минало свършено време в преизказно наклонение (аорист)
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице отправил съм отправила съм отправило съм отправили сме
2 лице отправил си отправила си отправило си отправили сте
3 лице
Минало неопределено време в преизказно наклонение (перфект)
Минало предварително време в преизказно наклонение (плусквамперфект)
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице бил съм отправил била съм отправила било съм отправило били сме отправили
2 лице бил си отправил била си отправила било си отправило били сте отправили
3 лице
Бъдеще време в преизказно наклонение
Бъдеще време в миналото в преизказно наклонение
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице щял съм да отправя щяла съм да отправя щяло съм да отправя щели сме да отправим
2 лице щял си да отправиш щяла си да отправиш щяло си да отправиш щели сте да отправите
3 лице
Бъдеще предварително време в преизказно наклонение
Бъдеще предварително време в миналото в преизказно наклонение
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице щял съм да съм отправил щяла съм да съм отправила щяло съм да съм отправило щели сме да сме отправили
2 лице щял си да си отправил щяла си да си отправила щяло си да си отправило щели сте да сте отправили
3 лице
Условно наклонение
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице бих отправил бих отправила бих отправило бихме отправили
2 лице би отправил би отправила би отправило бихте отправили
3 лице би отправил би отправила би отправило биха отправили
Повелително наклонение
единствено число множествено число
от-п-ра-ви от-п-ра-ве-те

Причастия (отглаголни прилагателни)

Минало страдателно причастие
единствено число мъжки род от-п-ра-вен
непълен член от-п-ра-ве-ния
пълен член от-п-ра-ве-ни-ят
женски род от-п-ра-ве-на
членувано от-п-ра-ве-на-та
среден род от-п-ра-ве-но
членувано от-п-ра-ве-но-то
множествено число от-п-ра-ве-ни
членувано от-п-ра-ве-ни-те
Минало свършено деятелно причастие
единствено число мъжки род от-п-ра-вил
непълен член от-п-ра-ви-лия
пълен член от-п-ра-ви-ли-ят
женски род от-п-ра-ви-ла
членувано от-п-ра-ви-ла-та
среден род от-п-ра-ви-ло
членувано от-п-ра-ви-ло-то
множествено число от-п-ра-ви-ли
членувано от-п-ра-ви-ли-те
Минало несвършено деятелно причастие
единствено число мъжки род от-п-ра-вел
женски род от-п-ра-ве-ла
среден род от-п-ра-ве-ло
множествено число от-п-ра-ве-ли

2. отправя — сег. вр., 3 л., ед. ч.

отправя е производна форма на отправям (сег. вр., 3 л., ед. ч.).

3. отправя — мин. св. вр., 2 л., ед. ч.

отправя е производна форма на отправям (мин. св. вр., 2 л., ед. ч.).

4. отправя — мин. св. вр., 3 л., ед. ч.

отправя е производна форма на отправям (мин. св. вр., 3 л., ед. ч.).