отметяло

Речник на българския език

1. отметяло — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

отметяло е производна форма на отмета (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. отметяло — мин. деят. несв. прич. ср. р.

отметяло е производна форма на отмета (мин. деят. несв. прич. ср. р.).