отметяла

Речник на българския език

1. отметяла — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.

отметяла е производна форма на отмета (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.).

2. отметяла — мин. деят. несв. прич. ж. р.

отметяла е производна форма на отмета (мин. деят. несв. прич. ж. р.).