отметете

Речник на българския език

1. отметете — сег. вр., 2 л., мн. ч.

отметете е производна форма на отмета (сег. вр., 2 л., мн. ч.).

2. отметете — повелително наклонение, мн. ч.

отметете е производна форма на отмета (повелително наклонение, мн. ч.).