отметели

Речник на българския език

1. отметели — преизк. накл., сег. вр., 3 л., мн. ч.

отметели е производна форма на отмета (преизк. накл., сег. вр., 3 л., мн. ч.).

2. отметели — мин. деят. несв. прич. мн. ч.

отметели е производна форма на отмета (мин. деят. несв. прич. мн. ч.).