отмело

Речник на българския език

1. отмело — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

отмело е производна форма на отмета (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. отмело — мин. деят. св. прич. ср. р.

отмело е производна форма на отмета (мин. деят. св. прич. ср. р.).