отмели

Речник на българския език

1. отмели — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., мн. ч.

отмели е производна форма на отмета (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., мн. ч.).

2. отмели — мин. деят. св. прич. мн. ч.

отмели е производна форма на отмета (мин. деят. св. прич. мн. ч.).