отмела

Речник на българския език

1. отмела — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.

отмела е производна форма на отмета (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.).

2. отмела — мин. деят. св. прич. ж. р.

отмела е производна форма на отмета (мин. деят. св. прич. ж. р.).