отмел

Речник на българския език

1. отмел — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

отмел е производна форма на отмета (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. отмел — мин. деят. св. прич. м. р.

отмел е производна форма на отмета (мин. деят. св. прич. м. р.).