открай

Речник на българския език

откра̀й предлог (тип 192) редактиране

Значение

нареч. Разг. Отначало, от много време насам.
Открай докрай. — Изцяло.



предлог. За отдалеченост по място или време. Идвам открай село. Открай време.

Грешни изписвания (1)

  • уткрай