остеоцит

Речник на българския език

о̀стеоцѝт некласифицирана дума (тип 500) редактиране

Значение

мед. Зряла клетка на костната тъкан, разположена в лакуна (кухина), намираща се между костните пластинки. Представлява остеобласт, престанал да синтезира органичен матрикс.

Грешни изписвания (3)

  • остеуцит
  • остиоцит
  • остиуцит