оптатив

Речник на българския език

оптатѝв некласифицирана дума (тип 500) редактиране

Значение

м., само ед. Спец. В граматиката — желателно наклонение.

Грешни изписвания (7)

  • оптътив
  • уптатив
  • уптътив
  • оптатиф
  • оптътиф
  • уптатиф
  • уптътиф