о̀нзи
—
показателно местоимение
(тип 99)
Значение
и о̀ня, она̀зи или съкр. разг. она̀з и она̀я, онова̀ и разг. ону̀й, мн. онѐзи или съкр. разг. онѐз и онѝя, показ. мест. 1. При посочване на лице или предмет, които са извън обсега на участниците в речевия акт. Подай ми онази книга! Чие е онова дете? 2. При посочване на по-отдалечено лице или предмет от говорещия в противовес на друго лице или предмет. Тази книга ми я дай, а оная я остави на рафта.
3. При споменаване на определено лице или предмет, които не са в обсега на говорещия. Ония хора пак идваха. 4. Като същ. м., ж. и мн. Разг. Обикн. Пренебр. За посочване на непознато лице и изразяване на пренебрежително отношение. Какво искаше оня? Какви бяха ония?
• Онзи/оня ден. — Разг. Завчера.
• Онази/оная вечер/сутрин. — Разг. По-миналата вечер/сутрин.
• Оня свят. — Разг. Задгробният живот. И на оня свят бял ден да не видиш!
3. При споменаване на определено лице или предмет, които не са в обсега на говорещия. Ония хора пак идваха. 4. Като същ. м., ж. и мн. Разг. Обикн. Пренебр. За посочване на непознато лице и изразяване на пренебрежително отношение. Какво искаше оня? Какви бяха ония?
• Онзи/оня ден. — Разг. Завчера.
• Онази/оная вечер/сутрин. — Разг. По-миналата вечер/сутрин.
• Оня свят. — Разг. Задгробният живот. И на оня свят бял ден да не видиш!
Грешни изписвания (1)
- онзе
Словоформи
С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.
| м.р., ед.ч. | — |
|---|---|
| м.р., ед.ч., непълен член | — |
| м.р., ед.ч., пълен член | — |
| ж.р., ед.ч. | — |
| ж.р., ед.ч., членувано | — |
| ср.р., ед.ч. | — |
| ср.р., ед.ч., членувано | — |
| мн.ч. | — |
| мн.ч., членувано | — |