олющеният

Речник на българския език

1. олющеният — м. р. пълен член

олющеният е производна форма на олющен (м. р. пълен член).

2. олющеният — мин. страд. прич. м. р. пълен член

олющеният е производна форма на олющя (мин. страд. прич. м. р. пълен член).